5.12.2014 г., 21:22

Защо любов?

730 0 0

Къде изчезна?

Къде се скри?

Къде потъна

в бездни, в мъртвини?

 

Защо избяга ти от мен,

тъй красива, необятна и недостижима?

Защо погълна всеки мой ден?

Защо остави само празнота?

 

Остави, ти любов, след себе си само мрак,

мъглата покрива всичко пак.

Покрива сякаш и моите мечти,

тъй както реещите се звезди.

 

Те поне си имат спътница - Луната,

а на мен отредена ми е самотата.

Но надеждата като светулка малка

в мрака всичко озарява.

 

Тя като догарящ въглен в сърцето е -

или ще ме сгрее,

или ще пламне

и изгори ме до основи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Цветанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...