bibsun (Любимата)
206 58
7 дек. 2011 г., 11:18

Защо не!? 

  Поэзия
610 0 8

Животът, който Господ ни дарява,

един е, а наш дълг - да го ценим

и пътят земен, който ни остава,

по най-добрия начин да вървим.

Усмивката, която Той в очите

изпраща сутрин с ранната зора,

убежище е наше от сълзите -

най-гъстата, студената мъгла...

Ръцете ни са като две стомани,

изправящи ни вечно на крака,

одраскани, охлузени, във рани,

ала готови да въздигнат и света!

Душите ни - непримирими хали,

ни карат да мечтаем чудеса,

да не броим от себе си какво сме дали,

да крачим в стъпките на любовта.

И раменете две, от Бога подарени,

и обичта във нашето сърце,

кръвта, течаща в топлите ни вени,

и дирята от нашите нозе,

и спомена за милите ни думи,

и чувства, непревръщащи се в дим -

са щит срещу най-страшните куршуми,

който и другиму защо да не дарим?

 

06.12.11г. - първото ми кръводаряване

 

© Любимата Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??