Защо не!?
Животът, който Господ ни дарява,
един е, а наш дълг - да го ценим
и пътят земен, който ни остава,
по най-добрия начин да вървим.
Усмивката, която Той в очите
изпраща сутрин с ранната зора,
убежище е наше от сълзите -
най-гъстата, студената мъгла...
Ръцете ни са като две стомани,
изправящи ни вечно на крака,
одраскани, охлузени, във рани,
ала готови да въздигнат и света!
Душите ни - непримирими хали,
ни карат да мечтаем чудеса,
да не броим от себе си какво сме дали,
да крачим в стъпките на любовта.
И раменете две, от Бога подарени,
и обичта във нашето сърце,
кръвта, течаща в топлите ни вени,
и дирята от нашите нозе,
и спомена за милите ни думи,
и чувства, непревръщащи се в дим -
са щит срещу най-страшните куршуми,
който и другиму защо да не дарим?
06.12.11г. - първото ми кръводаряване
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любимата Всички права запазени
