12 сент. 2010 г., 15:43

Защо не мога?

775 0 3

Защо не мога да сънувам

и да избягам от деня си,

във друг живот да съществувам,

спокоен, светъл, безопасен?

 

Защо не мога да прощавам

с великодушие огромно,

а раните си преброявам

и враговете си запомням?

 

Защо не мога да забравям,

а помня всяка своя грешка?

С тревога дните си скъсявам.

Не съм царица, а съм пешка.

 

Защо не мога да се влюбя,

в очите ти да се разтворя?

Дори със риск да се изгубя,

вратите райски да отворя.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво!
  • Хора сме, не можем да сме съвършени.
    Но това, което можем, е да позволим на хубавите неща да ни се случват. Да отворим сърцата си за тях.
    Поздрави!
  • Да, страшно е такова неможене...
    Отговорите се търсят дълго и съвсем не са прости...
    Поздравления за хубавия стих!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....