Защо не мога да сънувам
и да избягам от деня си,
във друг живот да съществувам,
спокоен, светъл, безопасен?
Защо не мога да прощавам
с великодушие огромно,
а раните си преброявам
и враговете си запомням?
Защо не мога да забравям,
а помня всяка своя грешка?
С тревога дните си скъсявам.
Не съм царица, а съм пешка.
Защо не мога да се влюбя,
в очите ти да се разтворя?
Дори със риск да се изгубя,
вратите райски да отворя.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
