Защо не мога да сънувам
и да избягам от деня си,
във друг живот да съществувам,
спокоен, светъл, безопасен?
Защо не мога да прощавам
с великодушие огромно,
а раните си преброявам
и враговете си запомням?
Защо не мога да забравям,
а помня всяка своя грешка?
С тревога дните си скъсявам.
Не съм царица, а съм пешка.
Защо не мога да се влюбя,
в очите ти да се разтворя?
Дори със риск да се изгубя,
вратите райски да отворя.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
