Защо не мога да сънувам
и да избягам от деня си,
във друг живот да съществувам,
спокоен, светъл, безопасен?
Защо не мога да прощавам
с великодушие огромно,
а раните си преброявам
и враговете си запомням?
Защо не мога да забравям,
а помня всяка своя грешка?
С тревога дните си скъсявам.
Не съм царица, а съм пешка.
Защо не мога да се влюбя,
в очите ти да се разтворя?
Дори със риск да се изгубя,
вратите райски да отворя.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
