Защо не взех Иванка

                                                        Защо не взех Иванка

                                               Младостта неусетно отминава

                                               и започне ли мъжът да остарява,

                                               той забравя за цветята, които е носил

                                               и под прозореца на жена си любов е просил.

                                               А започне ли вечерта да настъпва,

                                               до вратата на пръсти пристъпва.

                                               Да избяга за малко от къщи,

                                               стига жена му се мръщи.

                                               Излезе ли незабелязан от входа,

                                               той е вече на свобòда

                                               и отива при своята любов фатална -

                                               малката кръчма квартална.

                                               Там с весели другари

                                               до късно нищи спомените стари.

                                               За работа и войниклъка,

                                               за подвизите в ергенлъка,

                                               за плажните му свалки

                                               с чехкини и унгарки.

                                               За този луд младежки бяг

                                               по слънчевия бряг.

                                               О, отминало блаженство,

                                               колко бързо времето лети!

                                               Трябва вкъщи да върви.

                                               С моряшка стъпка и усмивка на уста

                                               застава пред къщната врата.

                                               Тя с трясък се отваря

                                               и Везувий заговаря:

                                               "Къде скиташ?! Къде си бил!

                                               Ама ти миришеш! Пак си пил!

                                               От теб веч′ нищо не става!

                                               Ах, ти пияница такава!"

                                               А мисълта в главата замъглена

                                               повтаря си рефрена:

                                               "Да бях взел любещата ме Иванка,

                                               а пък аз... се ожених за тая лоша Станка."