29.01.2013 г., 20:28

Защо не взех Иванка

835 0 3

                                                        Защо не взех Иванка

                                                                                     

                                               Младостта неусетно отминава

                                               и започне ли мъжът да остарява,

                                               той забравя за цветята, които е носил

                                               и под прозореца на жена си любов е просил.

                                               А започне ли вечерта да настъпва,

                                               до вратата на пръсти пристъпва.

                                               Да избяга за малко от къщи,

                                               стига жена му се мръщи.

                                               Излезе ли незабелязан от входа,

                                               той е вече на свобòда

                                               и отива при своята любов фатална -

                                               малката кръчма квартална.

                                               Там с весели другари

                                               до късно нищи спомените стари.

                                               За работа и войниклъка,

                                               за подвизите в ергенлъка,

                                               за плажните му свалки

                                               с чехкини и унгарки.

                                               За този луд младежки бяг

                                               по слънчевия бряг.

                                               О, отминало блаженство,

                                               колко бързо времето лети!

                                               Трябва вкъщи да върви.

                                               С моряшка стъпка и усмивка на уста

                                               застава пред къщната врата.

                                               Тя с трясък се отваря

                                               и Везувий заговаря:

                                               "Къде скиташ?! Къде си бил!

                                               Ама ти миришеш! Пак си пил!

                                               От теб веч′ нищо не става!

                                               Ах, ти пияница такава!"

                                               А мисълта в главата замъглена

                                               повтаря си рефрена:

                                               "Да бях взел любещата ме Иванка,

                                               а пък аз... се ожених за тая лоша Станка."                                                                      

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радост е и за мен в ноща,
    че хумора е достигнал
    до вашите сърца.
    Благодаря Ванче и Кери!
  • Ех, мъже! Затова мислете навреме, че падне ли ви се една лоша Станка- няма управия.Дори и на кръчма няма да ви пусне, да не би пък някоя мадама да ви чака там..
    Много хубаво и забавно стихо, поздравления!
  • Ама, тя и Иванка щеше дастане лоша с времето...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....