Jan 29, 2013, 8:28 PM

Защо не взех Иванка

832 0 3

                                                        Защо не взех Иванка

                                                                                     

                                               Младостта неусетно отминава

                                               и започне ли мъжът да остарява,

                                               той забравя за цветята, които е носил

                                               и под прозореца на жена си любов е просил.

                                               А започне ли вечерта да настъпва,

                                               до вратата на пръсти пристъпва.

                                               Да избяга за малко от къщи,

                                               стига жена му се мръщи.

                                               Излезе ли незабелязан от входа,

                                               той е вече на свобòда

                                               и отива при своята любов фатална -

                                               малката кръчма квартална.

                                               Там с весели другари

                                               до късно нищи спомените стари.

                                               За работа и войниклъка,

                                               за подвизите в ергенлъка,

                                               за плажните му свалки

                                               с чехкини и унгарки.

                                               За този луд младежки бяг

                                               по слънчевия бряг.

                                               О, отминало блаженство,

                                               колко бързо времето лети!

                                               Трябва вкъщи да върви.

                                               С моряшка стъпка и усмивка на уста

                                               застава пред къщната врата.

                                               Тя с трясък се отваря

                                               и Везувий заговаря:

                                               "Къде скиташ?! Къде си бил!

                                               Ама ти миришеш! Пак си пил!

                                               От теб веч′ нищо не става!

                                               Ах, ти пияница такава!"

                                               А мисълта в главата замъглена

                                               повтаря си рефрена:

                                               "Да бях взел любещата ме Иванка,

                                               а пък аз... се ожених за тая лоша Станка."                                                                      

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радост е и за мен в ноща,
    че хумора е достигнал
    до вашите сърца.
    Благодаря Ванче и Кери!
  • Ех, мъже! Затова мислете навреме, че падне ли ви се една лоша Станка- няма управия.Дори и на кръчма няма да ви пусне, да не би пък някоя мадама да ви чака там..
    Много хубаво и забавно стихо, поздравления!
  • Ама, тя и Иванка щеше дастане лоша с времето...

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...