25 мая 2006 г., 01:27

Защо още живея със спомените?

1.1K 0 3
Вече година минава
откакто с теб не сме заедно,
а аз все още всяка нощ те сънувам.
Вече ти имаш друг живот,
а аз отново за тебе питам.
Зная че нямам път назад,
но отново връщам се към миналото.
Само нашите песни слушам и плача,
а зная че вече не е както преди.
На където и да тръгна си спомням,
че с теб и там сме били,
разбирам, че с теб вече няма да съм
и иска ми се всичко да е само сън,
но кошмарът не е сън 
и защо още живея със спомените?!... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...