25 мая 2006 г., 01:27

Защо още живея със спомените?

1.1K 0 3
Вече година минава
откакто с теб не сме заедно,
а аз все още всяка нощ те сънувам.
Вече ти имаш друг живот,
а аз отново за тебе питам.
Зная че нямам път назад,
но отново връщам се към миналото.
Само нашите песни слушам и плача,
а зная че вече не е както преди.
На където и да тръгна си спомням,
че с теб и там сме били,
разбирам, че с теб вече няма да съм
и иска ми се всичко да е само сън,
но кошмарът не е сън 
и защо още живея със спомените?!... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...