May 25, 2006, 1:27 AM

Защо още живея със спомените?

  Poetry
1.1K 0 3
Вече година минава
откакто с теб не сме заедно,
а аз все още всяка нощ те сънувам.
Вече ти имаш друг живот,
а аз отново за тебе питам.
Зная че нямам път назад,
но отново връщам се към миналото.
Само нашите песни слушам и плача,
а зная че вече не е както преди.
На където и да тръгна си спомням,
че с теб и там сме били,
разбирам, че с теб вече няма да съм
и иска ми се всичко да е само сън,
но кошмарът не е сън 
и защо още живея със спомените?!... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивет All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...