Защо плачеш, Татко...
а масата, отрупана с тъга... стои!
Не ме съди, нима по-сладко
е брашното, непресято... с камъни?
Не ме кори в очите си зелени.
Нима реката не пресъхва без вода?
Удавникът и в сушата ще се удави!
Съдбата няма да пожали младостта!
Не ме вини, душата ти сломена негодува!
Единствен съдник си на моя кучи брод.
Плувецът и през сълзите ще изплува...
Какво съм аз без твоя благослов!? ...