Sep 21, 2010, 10:17 PM

Защо плачеш, Татко... 

  Poetry » Other
819 0 8

Защо плачеш, Татко...

а масата, отрупана с тъга... стои!

Не ме съди, нима по-сладко

е брашното, непресято... с камъни?

Не ме кори в очите си зелени.

Нима реката не пресъхва без вода?

Удавникът и в сушата ще се удави!

Съдбата няма да пожали младостта!

Не ме вини, душата ти сломена негодува!

Единствен съдник си на моя кучи брод.

Плувецът и през сълзите ще изплува...

Какво съм аз без твоя благослов!?

Не ща да съм тъга в очите ти смирени,

ни стружките случайно впити там.

Роса съм, от онези малки капчици засмени...

За тебе, Татко... всичко бях!

Защо плачеш, Татко... не спираш?

И столът под теб как изпищя...

ах, как си говорите... и как го разбираш...

нека, моля те, и аз да разбера!

Това съм аз... онази, мрачната принцеса.

Коприната залепна по лицето от потта,

но още виждам ореола на светеца,

създал една голяма... дъщеря!

© Николина Милева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??