velikataniki (Николина Милева)
208 6868
21.09.2010 г., 22:17 ч.

Защо плачеш, Татко... 

  Поезия » Друга
868 0 8

Защо плачеш, Татко...

а масата, отрупана с тъга... стои!

Не ме съди, нима по-сладко

е брашното, непресято... с камъни?

Не ме кори в очите си зелени.

Нима реката не пресъхва без вода?

Удавникът и в сушата ще се удави!

Съдбата няма да пожали младостта!

Не ме вини, душата ти сломена негодува!

Единствен съдник си на моя кучи брод.

Плувецът и през сълзите ще изплува...

Какво съм аз без твоя благослов!?

Не ща да съм тъга в очите ти смирени,

ни стружките случайно впити там.

Роса съм, от онези малки капчици засмени...

За тебе, Татко... всичко бях!

Защо плачеш, Татко... не спираш?

И столът под теб как изпищя...

ах, как си говорите... и как го разбираш...

нека, моля те, и аз да разбера!

Това съм аз... онази, мрачната принцеса.

Коприната залепна по лицето от потта,

но още виждам ореола на светеца,

създал една голяма... дъщеря!

© Николина Милева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??