30 июл. 2010 г., 11:27

Защо се страхуваш?

720 0 5

Защо се страхуваш?
Имам хляб
и за тебе,
имам легло,
на което да легнеш,
приказка преди сън,
приказка за сън
и приказка
за събуждане -
да я вдишаш
за сила,
да я пееш
за из път,
да ти свети,
ако нощем замръкнеш
на място
извън дома ти.
Има такива места -
и там има слънце,
поляни за тичане
и обичане,
цветя за вдъхване
и обричане,
има пътища,
по които
да ходиш напред.
Защо се страхуваш?
Излез от вкъщи
и в живота свой
влез.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирилка Пачева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да повярваш на някого, да повярваш, че в хората има и добро!!!
    Лесно е да вярваме и колко е трудно понякога да повярваме в нещо или на някого!!!
    Остана ли нещо наистина ценностно в което да вярваме!!!
    Дълбоко и искрено!!!
  • и аз
  • За моя изненада много уж порастнали хора, които виждам, се страхуват да живеят - и живота изобщо, и конкретно своя живот. Това е много... тъжно, защото толкова радост и щастие остават неизживени!... Не съм съгласна така!
  • А защо се страхува??? Много ми хареса. Поздрав!
  • Страха ....това е най големия ни враг.....очите ни посипва с прах и ставаме слепци....Поздрав Коралче!!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...