30.07.2010 г., 11:27

Защо се страхуваш?

721 0 5

Защо се страхуваш?
Имам хляб
и за тебе,
имам легло,
на което да легнеш,
приказка преди сън,
приказка за сън
и приказка
за събуждане -
да я вдишаш
за сила,
да я пееш
за из път,
да ти свети,
ако нощем замръкнеш
на място
извън дома ти.
Има такива места -
и там има слънце,
поляни за тичане
и обичане,
цветя за вдъхване
и обричане,
има пътища,
по които
да ходиш напред.
Защо се страхуваш?
Излез от вкъщи
и в живота свой
влез.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да повярваш на някого, да повярваш, че в хората има и добро!!!
    Лесно е да вярваме и колко е трудно понякога да повярваме в нещо или на някого!!!
    Остана ли нещо наистина ценностно в което да вярваме!!!
    Дълбоко и искрено!!!
  • и аз
  • За моя изненада много уж порастнали хора, които виждам, се страхуват да живеят - и живота изобщо, и конкретно своя живот. Това е много... тъжно, защото толкова радост и щастие остават неизживени!... Не съм съгласна така!
  • А защо се страхува??? Много ми хареса. Поздрав!
  • Страха ....това е най големия ни враг.....очите ни посипва с прах и ставаме слепци....Поздрав Коралче!!!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...