Защо сега?
Защо сега?
Защо се срещаме сега?
Ограбени, невярващи и лъгани.
Несигурни в отсрещното "Обичам те!",
приемайки го някак с недоверие.
Защо сега?
Платили скъпо на онези другите,
с едничката идея да сме Цяло.
Тя - майка на децата ти,
а той - баща на моето.
Сега. Защо сега?
Сърцето ми не спира да крещи,
а разумът не спира да го спира...
Дали е късно за начало?
Не. Никога не е.
Тук и сега.
Подай ръка...
Било е писано така. И нека бъде!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Дуплищева Все права защищены
