Feb 2, 2010, 10:36 AM

Защо сега?

  Poetry » Love
1.3K 0 5

Защо сега?

Защо се срещаме сега?

Ограбени, невярващи и лъгани.

Несигурни в отсрещното "Обичам те!",

приемайки го някак с недоверие.

Защо сега?

Платили скъпо на онези другите,

с едничката идея да сме Цяло.

Тя - майка на децата ти,

а той - баща на моето.

Сега. Защо сега?

Сърцето ми не спира да крещи,

а разумът не спира да го спира...

Дали е късно за начало?

Не. Никога не е.

Тук и сега.

Подай ръка...

Било е писано така. И нека бъде!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Дуплищева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...