Луната грее. Самотата крещи! Сама остави ме ти!
     Как да те върна тук на земята? Как да омилостивя
     съдбата! Искрен беше, с плам за двама! Сила лееше
     се от душата ти голяма! На всеки помогна!
     Всяка грешка с усмивка прости! Ракошен човек
     беше за всички ни!

    
    Мъката ти не разбрахме! Какво те изтерза?
     Кой дявол черен се надвеси над легото ти
     в нощта? Сложи край на живота си, а бе млад,
     имаше всичко: и обич, и вяра, и сила, която
     на удара устоява!

    
    Защо си сложи края? Защо ни наказа? Да страдаме
     без утеха, а не да накажем за твоите мъки човека!
     Не усоя на удара! Беше за всички ни велик и те
     обичхме до болка, а ти удави ни в сълзи и мъката
     в нас вечно ще блести!

     
     Сега на болка сме богати!
     Остави светлата си диря в нашия живот и нека
     в другия свят си по-добре! Пред гроба ти днес се
     покланям и моля се със сълзи, горещо, да се върнеш пак
     при нас, да чуем звънкия ти глас!
     Оставаш завинаги с нас! Ще те обичаме и помним до
     сетния си час!