Защо си сложи края???
Луната грее. Самотата крещи! Сама остави ме ти!
Как да те върна тук на земята? Как да омилостивя
съдбата! Искрен беше, с плам за двама! Сила лееше
се от душата ти голяма! На всеки помогна!
Всяка грешка с усмивка прости! Ракошен човек
беше за всички ни!
Мъката ти не разбрахме! Какво те изтерза?
Кой дявол черен се надвеси над легото ти
в нощта? Сложи край на живота си, а бе млад,
имаше всичко: и обич, и вяра, и сила, която
на удара устоява!
Защо си сложи края? Защо ни наказа? Да страдаме
без утеха, а не да накажем за твоите мъки човека!
Не усоя на удара! Беше за всички ни велик и те
обичхме до болка, а ти удави ни в сълзи и мъката
в нас вечно ще блести!
Сега на болка сме богати!
Остави светлата си диря в нашия живот и нека
в другия свят си по-добре! Пред гроба ти днес се
покланям и моля се със сълзи, горещо, да се върнеш пак
при нас, да чуем звънкия ти глас!
Оставаш завинаги с нас! Ще те обичаме и помним до
сетния си час!
© Любослава Банова All rights reserved.
