Луната грее. Самотата крещи! Сама остави ме ти!
Как да те върна тук на земята? Как да омилостивя
съдбата! Искрен беше, с плам за двама! Сила лееше
се от душата ти голяма! На всеки помогна!
Всяка грешка с усмивка прости! Ракошен човек
беше за всички ни!
Мъката ти не разбрахме! Какво те изтерза?
Кой дявол черен се надвеси над легото ти
в нощта? Сложи край на живота си, а бе млад,
имаше всичко: и обич, и вяра, и сила, която
на удара устоява!
Защо си сложи края? Защо ни наказа? Да страдаме ...