Защо сме сами?
Вървя отново по тъжния път,
по тъжния път във сивия град,
колко по-самотен става Света,
когато до теб няма никой в нощта...
Докога всички ще бъдат във мрака?
Докога всички ще казват "не мога"?
Трябва да вярваш, че някой те чака,
трябва да нямаш излишна тревога...
Всеки има съдба предрешена,
но всеки отхвърля мислите,
че може да бъде щастлив...
И защо тогава всички искаме
денят ни да бъде добър и красив?
Всеки сам избира своя път,
всеки сам избира своя ден,
и аз не спирам да вярвам напук,
че има някой, за мене роден...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивона Иванова Все права защищены
то ще те намери 
