Вървя отново по тъжния път,
по тъжния път във сивия град,
колко по-самотен става Света,
когато до теб няма никой в нощта...
Докога всички ще бъдат във мрака?
Докога всички ще казват "не мога"?
Трябва да вярваш, че някой те чака,
трябва да нямаш излишна тревога...
Всеки има съдба предрешена,
но всеки отхвърля мислите,
че може да бъде щастлив...
И защо тогава всички искаме ...