17 апр. 2015 г., 20:05

Защо така

592 0 7

Отново съм над листа бял...

Отново търся своя идеал!?

Отново се опитвам във живота

да подреждам своя хал...

 

Как иска ми се за любов да пиша.

И от щастие да се усмихвам аз.

Как искам, но вътре в мен боли...

Защото в общност сме,

но много разделени...

 

Земята пак ще се върти...

И в нея ще живеем всички!?

Едни с отчаяни души.

А други с милион парички.

 

Питам се за кой ли път!?

Защо така ни е светът устроен?

За любов едни да страдат

и в копнеж отчаян да ридаят.

А други за пари на дявола

ще те продадат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей Кала радвам се че отново си сред нас!!!Благодаря за коментара!!!
  • Тъжно, но факт. Света е лошо разпределен и май докато си отидем и след това дори ще продължи да е така.... Поздравления, Ачо!
  • Благодаря на всички споделили със мен стиха ми!Извинявам се за късния отзив но нямах възможност да коментирам!Още веднъж Благодаря ви!!!До нови на всички!!!
  • Здрасти, Ачо!Много въпроси те вълнуват. Отново си много тъжен.Животът винаги е бил многолик. Не се отчайвай, а стъпи здраво на краката си и сам ще се изненадаш колко красота може да предлага този свят.Търси я
    и ще я откриеш.Желая ти в най-скоро време да те видя победител!
    Приятен ден!
  • А други за пари душата си продават, но това не е най-лошото, най-лошото е, че за пари продават и предават собствената си Родина...
    Поздрави и от мен за актуалния стих, който съдържа много важно послание!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...