17.04.2015 г., 20:05

Защо така

590 0 7

Отново съм над листа бял...

Отново търся своя идеал!?

Отново се опитвам във живота

да подреждам своя хал...

 

Как иска ми се за любов да пиша.

И от щастие да се усмихвам аз.

Как искам, но вътре в мен боли...

Защото в общност сме,

но много разделени...

 

Земята пак ще се върти...

И в нея ще живеем всички!?

Едни с отчаяни души.

А други с милион парички.

 

Питам се за кой ли път!?

Защо така ни е светът устроен?

За любов едни да страдат

и в копнеж отчаян да ридаят.

А други за пари на дявола

ще те продадат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей Кала радвам се че отново си сред нас!!!Благодаря за коментара!!!
  • Тъжно, но факт. Света е лошо разпределен и май докато си отидем и след това дори ще продължи да е така.... Поздравления, Ачо!
  • Благодаря на всички споделили със мен стиха ми!Извинявам се за късния отзив но нямах възможност да коментирам!Още веднъж Благодаря ви!!!До нови на всички!!!
  • Здрасти, Ачо!Много въпроси те вълнуват. Отново си много тъжен.Животът винаги е бил многолик. Не се отчайвай, а стъпи здраво на краката си и сам ще се изненадаш колко красота може да предлага този свят.Търси я
    и ще я откриеш.Желая ти в най-скоро време да те видя победител!
    Приятен ден!
  • А други за пари душата си продават, но това не е най-лошото, най-лошото е, че за пари продават и предават собствената си Родина...
    Поздрави и от мен за актуалния стих, който съдържа много важно послание!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...