Отново съм над листа бял...
Отново търся своя идеал!?
Отново се опитвам във живота
да подреждам своя хал...
Как иска ми се за любов да пиша.
И от щастие да се усмихвам аз.
Как искам, но вътре в мен боли...
Защото в общност сме,
но много разделени...
Земята пак ще се върти...
И в нея ще живеем всички!?
Едни с отчаяни души.
А други с милион парички.
Питам се за кой ли път!?
Защо така ни е светът устроен?
За любов едни да страдат
и в копнеж отчаян да ридаят.
А други за пари на дявола
ще те продадат.
© Ангел All rights reserved.