25 мая 2007 г., 11:25

Защо ти трябваше любов?

823 0 2
Защо ти трябваше любов - да я съсипеш,
и моите чувства ти да нараниш?...
Защо ти трябваха очи - да ме оплиташ,
всеки ден в ужасните лъжи...

Колко дни, замислена, те чакам...
изронила всичките сълзи...
за теб очите си изплаках,
но едва ли ще те заболи...

Какво очакваш - още да обичам,
тъй както те обичах аз преди,
толкова си хладен и циничен,
не знам защо се промени?

Отговор от тебе аз не искам,
очите хладни достатъчно шептят,
и с тях не мога аз да споря,
двамата не сме от един и същи свят.

Как съдбите ни различни,
се пресякоха в любовта,
толкова ти е безразличен,
че заради тебе ще умра.

Не зная Бог ли ме наказа,
да страдам и да ме боли,
кажи ми този лед и тази омраза,
къде в душата си събираш ти?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...