Защо ти трябваше любов?
| Защо ти трябваше любов - да я съсипеш, и моите чувства ти да нараниш?... Защо ти трябваха очи - да ме оплиташ, всеки ден в ужасните лъжи... Колко дни, замислена, те чакам... изронила всичките сълзи... за теб очите си изплаках, но едва ли ще те заболи... Какво очакваш - още да обичам, тъй както те обичах аз преди, толкова си хладен и циничен, не знам защо се промени? Отговор от тебе аз не искам, очите хладни достатъчно шептят, и с тях не мога аз да споря, двамата не сме от един и същи свят. Как съдбите ни различни, се пресякоха в любовта, толкова ти е безразличен, че заради тебе ще умра. Не зная Бог ли ме наказа, да страдам и да ме боли, кажи ми този лед и тази омраза, къде в душата си събираш ти? |
© Марияна Димитрова All rights reserved.
