limeruna (Йоана)
565 3355
31 окт. 2016 г., 11:04

(Защо тъга) 

  Поэзия
377 5 8

 

Не съм щастлива, като имам повече.

Не разбираш ли, че бях щастлива и тогава?

Да виждам как обичаш хората...

Да бъда щастие в класическия смисъл изтощава...

 

Докосвай лекичко надеждите ми с думи.

Изненадвай ме с целувки от подаръци.

Бъди ми празник, но такъв, загърнат в себе си.

Остави ме в ъгълчето да „усамотявам“:

 

най-глупавите мои мисли – твои са

(прошарените ъгли са пропукани в диханието ти),

по-светлите мечти – превърнах ги в прозорци,

по-тъмните – и през завесите ще съзерцавам;

 

тъгата ми е твоя, макар да е безсмислено.

(Светът осъден е да се разпада)

И съм щастлива. Съвършеното потиска.

Защо тъга? Умирам си от радост.

 

Не съм жена и не очаквам да порасна.

(Копнея пак да ме прегърнеш и да се забравя)

Не съм мече от плюш, но погледът ми се отнася,

помисля ли как и звездите остаряват.

 

Небето се нанася във сърцето и – угасват.

Умира всичко. За да посънува. „Още малко“.

Вземи ме във очите си, във безопасност...

И нищото е цвят, небе, и „всичко“ е тъга.

 

 

© Йоана Все права защищены

Светът на мечетата

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасна и стойностна поезия! Поздравления и от мен!
  • А аз обожавам факта, че забеляза именно това, helpmepaintthestars
    Благодаря, Гавраил, за красивите разсъждения! Радвам се, че влизаш в емоцията на текста...
  • Една разпадаща се реалност в чието отрицание се крие Съвършенството.Може би е така.Но ние сме създадени неверници.
    Поздрав!
  • Обожавам факта, че „всичко” е сложено в кавички.
  • Благодаря ви! Сравнително старо стихотворение, чудех се дали да публикувам - радвам се, че е имало смисъл
  • Поздравления за хубавото стихотворение!
  • Интересни попадения в отделни съчетания от изрази. Хареса ми като внушение и те поздравявам!
  • Доста сериозна лирика поднасяш, Йоана! За всички, онези, които не са вярвали в твоя талант на поет, днес е часът на истината. Нека се убедят с очите си колко много са грешили /още по-точно е: съгрешили/. Съчетаваш умело ефирното и чисто лиричното с философско проникновение, нетипично за тази крекка възраст. Съзирам невероятни попадения от непреходен и сентенциален характер: "Да бъда щастие в класическия смисъл изтощава..."; "Бъди ми празник, но такъв, загърнат в себе си. Остави ме в ъгълчето да „усамотявам“; "(Светът осъден е да се разпада) И съм щастлива. Съвършеното потиска." ; "по-светлите мечти – превърнах ги в прозорци, по-тъмните – и през завесите ще съзерцавам"; "Не съм мече от плюш, но погледът ми се отнася, помисля ли как и звездите остаряват. "; "Умира всичко. За да посънува. „Още малко“.Вземи ме във очите си, във безопасност...И нищото е цвят, небе, и „всичко“ е тъга."
    Мисля, че с това стихотворение надмина всичко писано от теб досега. Слагам го с чиста съвест в Любими.
Предложения
: ??:??