Oct 31, 2016, 11:04 AM

(Защо тъга) 

  Poetry
418 5 8
Не съм щастлива, като имам повече.
Не разбираш ли, че бях щастлива и тогава?
Да виждам как обичаш хората...
Да бъда щастие в класическия смисъл изтощава...
Докосвай лекичко надеждите ми с думи.
Изненадвай ме с целувки от подаръци.
Бъди ми празник, но такъв, загърнат в себе си.
Остави ме в ъгълчето да „усамотявам“:
най-глупавите мои мисли – твои са
(прошарените ъгли са пропукани в диханието ти),
по-светлите мечти – превърнах ги в прозорци,
по-тъмните – и през завесите ще съзерцавам; ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана All rights reserved.

Светът на мечетата

Random works
: ??:??