27 янв. 2013 г., 18:15

Защо закъснях днес

706 0 4

Цяла сутрин небето
грее в слънце и дъжд
и е свежо и светло,
а дъга - изведнъж

се извива в "Надежда",
оцветява дъжда.
Бързам с тебе на среща,
без да сещам студа.

Представи си -  ноември!
Аз - по потник! Вали!
А дъгата забавя
бързащите коли.

 

От небесния купол -

кръщене за цял град.

Закъснявам. Прихлупва

ноемвийският хлад.

 

Светофарът засича

и усилва дъжда.

А дъгата изчезва

с клаксона на кола.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...