Цяла сутрин небето
грее в слънце и дъжд
и е свежо и светло,
а дъга - изведнъж
се извива в "Надежда",
оцветява дъжда.
Бързам с тебе на среща,
без да сещам студа.
Представи си - ноември!
Аз - по потник! Вали!
А дъгата забавя
бързащите коли.
От небесния купол -
кръщене за цял град.
Закъснявам. Прихлупва
ноемвийският хлад.
Светофарът засича
и усилва дъжда.
А дъгата изчезва
с клаксона на кола.
© Павлина Гатева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
