18 авг. 2007 г., 23:29

ЗАЩОТО 

  Поэзия
1024 0 31
 

Защото във очите ти се давех

и много тайно блясъка открадвах.

Във времето - без време те живеех,

"Обичам те" до втръсване ти казвах.

Защото се надявах да те имам -

завинаги, дори и във наследство.

Изпивах те на глътки... но те имах

и всяка беше сладка, от блаженство.

Защото исках силно да обичам,

(повярвай ми, това не е за всеки).

Опитвах се да давам, но да взимам -

забравих и раздадох се... броейки.

Защото като в приказка разказвах

за принца и за спящата принцеса.

Целувката така и... не дочаках,

във тъмното загубил бе адреса.

Защото те милеех до премала,

записах те в графата ми - "Забравени".

(катранна капка, бъчва мед разваля)

а ти си тази капка... във душата ми.

© Кремена Стоева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??