ЗАЩОТО
Защото във очите ти се давех
и много тайно блясъка открадвах.
Във времето - без време те живеех,
"Обичам те" до втръсване ти казвах.
Защото се надявах да те имам -
завинаги, дори и във наследство.
Изпивах те на глътки... но те имах
и всяка беше сладка, от блаженство.
Защото исках силно да обичам,
(повярвай ми, това не е за всеки).
Опитвах се да давам, но да взимам -
забравих и раздадох се... броейки.
Защото като в приказка разказвах
за принца и за спящата принцеса.
Целувката така и... не дочаках,
във тъмното загубил бе адреса.
Защото те милеех до премала,
записах те в графата ми - "Забравени".
(катранна капка, бъчва мед разваля)
а ти си тази капка... във душата ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
Прегръщам те!