Aug 18, 2007, 11:29 PM

ЗАЩОТО

  Poetry
1.2K 0 31
 

Защото във очите ти се давех

и много тайно блясъка открадвах.

Във времето - без време те живеех,

"Обичам те" до втръсване ти казвах.

Защото се надявах да те имам -

завинаги, дори и във наследство.

Изпивах те на глътки... но те имах

и всяка беше сладка, от блаженство.

Защото исках силно да обичам,

(повярвай ми, това не е за всеки).

Опитвах се да давам, но да взимам -

забравих и раздадох се... броейки.

Защото като в приказка разказвах

за принца и за спящата принцеса.

Целувката така и... не дочаках,

във тъмното загубил бе адреса.

Защото те милеех до премала,

записах те в графата ми - "Забравени".

(катранна капка, бъчва мед разваля)

а ти си тази капка... във душата ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кремена Стоева All rights reserved.

Comments

Comments

  • удоволствие е да те чета...
  • Пишеш страхотно, много ми харесва как ги римуваш и толкова точно изказваш нещата, сякаш са пред очите ми. Благодаря ти, за удоволствието от стиховете ти, което доставят!!!
  • чувство,мъдрост,любов...уникалност!
  • Честит Рожден Ден, скъпа Креми!
    Нека това, което в този ден си пожелаеш, бъде най-искрено и нека е от мен!!!
    Особено онова, което ти пожелах по телефона!
    Ще те прегърна лично с много обич!
  • ЧРД и от мен!!! желая ти всичко, което бих искала за себе си! не е много, но е от сърце Прегръщам те!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...