Защото няма как да ни се случи
във времето обратно да се върнем,
през зейналата пропаст помежду ни
не стигат две ръце да те прегърна.
Не стигат думите – да бъдат път,
не стига свободата за начало.
Сънувам, че съм някъде отвъд
ранимото отсъствие на цялост.
Защото ти си смелостта да бъда,
каквато никой друг не ме познава.
Завръщането в тази дълга лудост
е само жаждата за незабрава. ...