Бисерче (Бистра Малинова)
159 2546
22.11.2011 г., 16:24 ч.

Защото 

  Поезия
993 0 11
Защото няма как да ни се случи
във времето обратно да се върнем,
през зейналата пропаст помежду ни
не стигат две ръце да те прегърна.
Не стигат думите – да бъдат път,
не стига свободата за начало.
Сънувам, че съм някъде отвъд
ранимото отсъствие на цялост.
Защото ти си смелостта да бъда,
каквато никой друг не ме познава.
Завръщането в тази дълга лудост
е само жаждата за незабрава.
Дотолкова е тихо през нощта,
че няма как гласа ти да не чуя.
И в тази непрогледна тишина
наливам бавно спомена за чудо.
Наливам светлината, отразена,
в шепа дъжд,
събрана от очите ми.
Разделям се и после се владея.
Дано успея да се заобичам.
Дано успея да открия име,
с което да те нарека приятел,
или и този път ще се разминем
на границата с няколко понятия.
Не ми достигат думи да напиша
представата за друга вероятност.
А вътре в мен на пресекулки диша
едно несподелено с никой щастие.

 

© Бистра Малинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??