Dendu89 (Деница Гарелова)
727 9772
7 нояб. 2020 г., 17:01  

Една почти убиваща ме рана 

  Поэзия
333 6 15

След твоето "Отивам си" съм няма.

Прегръщам нощем своето мълчание.

Навътре плача сол по прясна рана.

След твоето "Отивам си", остана ли?

 

Защото аз останах. И замръзнах.

Не помня колко дни изкарах вкопчена

във образа ти. С гръб. С ръце прегърнала

след стъпките ти всяко многоточие.

 

След стъпките, "Обичам те". И краят.

Откакто си отиде аз съм няма.

Сълзите по сърцето ми чертаят

една, почти убиваща ме, рана.

 

© Деница Гарелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не знам, Дари, колко е красива, но е тъжна 😁
  • Благодаря, Деа ❤️
  • Дени, много е тъжно!
  • Предполагам , Иринче. Благодаря 🌹
  • Пълен ступор. На всеки е познато.
  • Благодаря, Георги!
  • Болезнено.
    Поздравявам те.
  • Пепи ❤️
  • Само "почти", всяка любов е последна... до следващата!❤️
  • Благодаря ти, Краси ! 🌹🌞
  • "Навътре плача сол по прясна рана."! Да не смееш да коментираш....да не се развали нещо от магията, която те заковава.
  • Ох..Вале, по-добре да не ти беше близко..
    Благодаря!
  • ох, Дени, колко близко...
  • Еха, прекрасен отговор. Поетичен. Благодаря от ❤️
  • Прието е след смърт мълчиш.
    След смърт, която не убива.
    Но стиска те, върти, държи.
    Не си умряла, нито жива.
    И ти мълчиш, мълчиш, мълчиш...
    защото всяка дума става камък
    пробива рохките гърди
    и рухва с грохот твоя замък.
    Ни стон, ни звук, мълча, мълча
    копая вечер, нощем падам
    в ръцете ти насън лежа,
    а ти си жаден още жаден.
    Не си ли пил, от обич цвят
    Не съм ли сиво, зимно цвете
    да късаш страх от студ прелях
    очите ми замръзват вече.


    Дени, вдъхновение си! Отново задълба в мен. Не знам какво да кажа, след твоето стихотворение ми остана да вия срещу луната. Ауууу
    Прегръдки!
Предложения
: ??:??