Една почти убиваща ме рана
След твоето "Отивам си" съм няма.
Прегръщам нощем своето мълчание.
Навътре плача сол по прясна рана.
След твоето "Отивам си", остана ли?
Защото аз останах. И замръзнах.
Не помня колко дни изкарах вкопчена
във образа ти. С гръб. С ръце прегърнала
след стъпките ти всяко многоточие.
След стъпките, "Обичам те". И краят.
Откакто си отиде аз съм няма.
Сълзите по сърцето ми чертаят
една, почти убиваща ме, рана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
