След твоето "Отивам си" съм няма.
Прегръщам нощем своето мълчание.
Навътре плача сол по прясна рана.
След твоето "Отивам си", остана ли?
Защото аз останах. И замръзнах.
Не помня колко дни изкарах вкопчена
във образа ти. С гръб. С ръце прегърнала
след стъпките ти всяко многоточие.
След стъпките, "Обичам те". И краят.
Откакто си отиде аз съм няма.
Сълзите по сърцето ми чертаят
една, почти убиваща ме, рана.
© Деница Гарелова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
