След твоето "Отивам си" съм няма.
Прегръщам нощем своето мълчание.
Навътре плача сол по прясна рана.
След твоето "Отивам си", остана ли?
Защото аз останах. И замръзнах.
Не помня колко дни изкарах вкопчена
във образа ти. С гръб. С ръце прегърнала
след стъпките ти всяко многоточие.
След стъпките, "Обичам те". И краят.
Откакто си отиде аз съм няма.
Сълзите по сърцето ми чертаят
една, почти убиваща ме, рана.