Защото беше тъмно, заваля.
А тъмното започваше отвътре
и нямаше ни намек за дъга,
ни ехо от свиреп космичен тътен.
Изля се, сякаш бе небесен вик,
откъртил се под тонове мълчание
и искаше така да заболи,
че да промие земните си рани,
да метне връз неметения под
на дребното човешко суетене
прозрачните си зарове живот.
И точно той най - после да зачене. ...