hristam (Христина Мачикян)
532 928
25 февр. 2021 г., 07:23

Защото беше тъмно 

  Поэзия
480 5 12

Защото беше тъмно, заваля.

А тъмното започваше отвътре

и нямаше ни намек за дъга,

ни ехо от свиреп космичен тътен.

 

Изля се, сякаш бе небесен вик,

откъртил се под тонове мълчание

и искаше така да заболи,

че да промие земните си рани,

 

да метне връз неметения под

на дребното човешко суетене

прозрачните си зарове живот.

И точно той най - после да зачене.

 

Да избуи. Покрай асфалт и кал.

От локвата, в която бе удавен.

Да се събуди малко помъдрял.

И да забрави, че е бил забравен.

© Христина Мачикян Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??