7 февр. 2017 г., 14:03  

Защото го обичам, затова... 

  Поэзия » Любовная
1882 22 39

Наричайте ме грешна и безсрамна,

сочете ме със пръст и ме хулете,

от думите си злобни смъртна клада,

поискате ли – даже ми стъкмете.

 

През упреци ще мина и през болка,

пред Дявола дори ще коленича.

Не знаете... не знаете какво е,

безпаметно, до лудост да обичаш.

 

Не знаете как всичко в мен изтръпва,

с едничък поглед само щом ме галне.

Kак мравчици стотина сякаш стъпват

по кожата, докосне ли ме с длани.

 

Как пия от гласа му кротка нежност

и раждам се наново с всяка глътка.

Земята под краката ми изчезва,

сърцето – птиче в мене, пърха, пърха.

 

А вие ми говорите за грешност...

Как може да е грешна любовта?

Живейте си със нормите си смешни!

Щастлива съм. Обичам. Затова!

 

© Жанет Велкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??