Защото го обичам, затова...
Наричайте ме грешна и безсрамна,
сочете ме със пръст и ме хулете,
от думите си злобни смъртна клада,
поискате ли – даже ми стъкмете.
През упреци ще мина и през болка,
пред Дявола дори ще коленича.
Не знаете... не знаете какво е,
безпаметно, до лудост да обичаш.
Не знаете как всичко в мен изтръпва,
с едничък поглед само щом ме галне.
Kак мравчици стотина сякаш стъпват
по кожата, докосне ли ме с длани.
Как пия от гласа му кротка нежност
и раждам се наново с всяка глътка.
Земята под краката ми изчезва,
сърцето – птиче в мене, пърха, пърха.
А вие ми говорите за грешност...
Как може да е грешна любовта?
Живейте си със нормите си смешни!
Щастлива съм. Обичам. Затова!
© Жанет Велкова All rights reserved.
