Ноември ме гледа помръкнал и сух.
Жълтеят листата. Жалее земята.
Вирея във някакъв скъсан кожух.
И пея – тъгата пробива лицата.
Бетонът е мокър. Лъчите са лед.
А хората ходят по острия делник.
Дали ще успея да стигна до теб?
Цената, която платих във тунели,
ме кара да диря следите ти пак.
Защото сърцето отново те иска.
Съдбата не дава желания знак.
Дали е останала капчица смисъл? ...