Защото съм жива

Като ранена сърна съм,

смут в душевният мир.

Кой протегна ръката

и скъса струните на моята душа,

кой рани сърцето?

Гърдите изпълнени с жал.

Мъртва е моята душа,

няма нищо живо в мен.

Цялата трептя от тъга и жал.

Къде е жената,

изпълнена с живот и радост?

Къде отидоха мечтите светли?

Къде избяга радостта?

Опитвам се да се изправя,

да тръгна по нов житейски път,

да изпълня гърдите си с радост,

да върна онази вяра, с която живях.

Ще се изправя, ще върна вярата си,

ще върна ритъма на моето сърце,

ще полети душата ми отново.

Дори с раните си аз ще се завърна,

ще ме поведат мечтите светли,

духът на силната жена ще се върне.

И пак ще ме облива топлина,

радостта ще ме изпълва с дух и сили,

ще се залеят раните, защото аз съм жива.