4.09.2018 г., 12:23

Защото съм жива

449 0 0

Защото съм жива

 

 

Като ранена сърна съм,

смут в душевният мир.

Кой протегна ръката

и скъса струните на моята душа,

кой рани сърцето?

Гърдите изпълнени с жал.

Мъртва е моята душа,

няма нищо живо в мен.

Цялата трептя от тъга и жал.

Къде е жената,

изпълнена с живот и радост?

Къде отидоха мечтите светли?

Къде избяга радостта?

Опитвам се да се изправя,

да тръгна по нов житейски път,

да изпълня гърдите си с радост,

да върна онази вяра, с която живях.

Ще се изправя, ще върна вярата си,

ще върна ритъма на моето сърце,

ще полети душата ми отново.

Дори с раните си аз ще се завърна,

ще ме поведат мечтите светли,

духът на силната жена ще се върне.

И пак ще ме облива топлина,

радостта ще ме изпълва с дух и сили,

ще се залеят раните, защото аз съм жива.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...