Защото те обичам
Когато доближа те,
се изтривам
и ставам бяла, никаква, прозрачна.
Но търсейки къде съм,
те намирам
в един сърдечносъдов отпечатък.
Във пулса, претуптял и гибелта си,
във гибелта от пулса
по-могъща.
Във корена, не стигащ до плода си
в очите ти -
любимата ми къща.
Люлея се в сълзите ти
блажено
и давейки се, дъното отричам.
По устните ти капя във червено
Прераждам се.
Защото те обичам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Гарелова Все права защищены
