Когато доближа те,
се изтривам
и ставам бяла, никаква, прозрачна.
Но търсейки къде съм,
те намирам
в един сърдечносъдов отпечатък.
Във пулса, претуптял и гибелта си,
във гибелта от пулса
по-могъща.
Във корена, не стигащ до плода си
в очите ти -
любимата ми къща.
Люлея се в сълзите ти
блажено
и давейки се, дъното отричам.
По устните ти капя във червено
Прераждам се.
Защото те обичам.
© Деница Гарелова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
