Твърдите утре, че ще има
и всеки май е убеден.
Маскиран делник. Болна зима
и зло предчувствие – за тлен.
А щом си жив ще те боли,
секунди, векове... Дали,
на светлия ни оптимизъм,
съдбата ще подложи крак?
Надеждата е все наблизо,
и се възражда. Пак и пак.
Дори глупци да сме, дори,
светличе живо в нас гори.
Във времената непонятни,
мечти и вяра, детски смях,
въртят Земята - наобратно...
Ще има утре и за тях.
Напук свидливи господа,
ще има утре! По реда,
ще си отидете и вие
в очите детски с поглед син
невръстно утрето се крие,
на дъщеричка, или син.
И вярата ми с тях расте,
защото утрето са те.
© Надежда Ангелова Все права защищены