Снежни облаци
обрулени висят.
Заскрежени птици
падат.
Бяло е –
като “отвъд”.
Не искам
вятър да ме
брули.
Не искам
времето да ме
прокуди.
И свивам
замръзналите си
крила.
Като бяла птица
падам.
Не,
летя –
заскрежена капка,
забравена
в небето,
или избързал цвят,
откъснат
от полето…
© Габриела Цанева Все права защищены