28 февр. 2021 г., 07:57  

Заспивам 

  Поэзия » Философская
556 2 4
Ръцете ти протегнати, сънувам
Гальовни в нощният мрак
А Луната за мене отронва
Сълзица, голяма от хлад.
Ще сънувам и бяла постеля
Чакащта някой от нас
И ще чувствам тъжна повеля
На раздялата, трудният час.
Обичта ми, заспала на чуждия праг
Уморена от нощният бяг
Само сънят има власт и
Пробуждане... от ехо на глас. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Николова Все права защищены

Предложения
: ??:??