28 февр. 2021 г., 07:57  

Заспивам 

  Поэзия » Философская
366 2 4

Ръцете ти протегнати, сънувам 

Гальовни в нощният мрак 

А Луната за мене отронва

Сълзица, голяма от хлад.

 

Ще сънувам и бяла постеля 

Чакащта някой от нас

И ще чувствам тъжна повеля

На раздялата, трудният час.

 

Обичта ми, заспала на чуждия праг

Уморена от нощният бяг

Само сънят има власт и

Пробуждане... от ехо на глас. 

 

На разсъмване плача сама

Не от мъка, от дошла тишина

Нейде в мечтите се губя

Възродена с усмивка -  за теб и деня! 

 

 

 

© Мария Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??