Заспивам
Ръцете ти протегнати, сънувам
Гальовни в нощният мрак
А Луната за мене отронва
Сълзица, голяма от хлад.
Ще сънувам и бяла постеля
Чакащта някой от нас
И ще чувствам тъжна повеля
На раздялата, трудният час.
Обичта ми, заспала на чуждия праг
Уморена от нощният бяг
Само сънят има власт и
Пробуждане... от ехо на глас.
На разсъмване плача сама
Не от мъка, от дошла тишина
Нейде в мечтите се губя
Възродена с усмивка - за теб и деня!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Николова Всички права запазени
